Какво представлява депресията?
Много хора, когато са тъжни или потиснати, казват, че са „депресивни”. За разлика от епизодите на тъга или самота, които всеки от нас преживява в даден момент, депресията е заболяване в истинския смисъл на думата, характеризиращо се с определени симптоми. Те могат да продължат няколко седмици или няколко месеца и дават отражение върху всекидневния живот. Това е една често срещана болест. Установено е, че във Франция 10% от мъжете и 20% от жените в живота си са преживели, преживяват или ще преживеят поне един депресивен епизод. Тези цифри са причина депресията да бъде като сериозен обществен здравен проблем.
Кои са причините, обуславящи депресията?
Не винаги съществува обяснение за възникналата депресия. Само при около 10% от депресивните пациенти могат да се открият точните причини. При случаите без очевидна причинно-следствена връзка често се упреква съществуващо биологично предразположение. Всъщност депресията възниква при наличие на подчертана чувствителност спрямо външни фактори и събития (както скорошни, така и травматични събития от миналото Ви), от една страна, и от друга страна, върху предразполагащ биологичен терен.
Съществуват ли рискови фактори?
- В повечето случаи е възможно да бъдат намерени един или повече рискови фактори. Например:
- Загуба на близък човек
- Емоционална раздяла
- Безработица
- Пенсиониране
- Внезапна поява на сериозна телесна болест (рак, мозъчен инсулт, инфаркт)
- Професионално свръхнатоварване
- Предшестващи неблагоприятни житейски събития или хронични семейни проблеми
- Злоупотреба с алкохол или наркотици
Има ли връзка между телесните болести и депресията?
Много телесни болести, особено тези с хронично протичане, водят до депресия. За съжаление, тя често остава неразпозната и нелекувана. Установено е със сигурност, че някои медикаменти, използвани за лечение на други болести, са причина за възникване на депресия. Разпознаването и лечението на съпътстващата депресия ще доведе до по-бързо лечение на основното заболяване, до подобряване на качеството на живота Ви и до намаляване на страданието Ви.
Кои хора страдат от депресия?
Депресията може да засегне всеки, независимо от възрастта, професионалното или социалното му обкръжение, а и без значение е дали живее в града или на село.
Въпреки това обаче, жените са по-застрашени. Те боледуват от депресия два пъти по-често от мъжете. Съществуват и определени професионални рискови категории. Чиновниците и хората, извършващи физически труд, жените-домакини, безработните по-често страдат от депресия в сравнение с останалите. Живеещите сами - поради развод или раздяла с партньора си, особено ако са по-възрастни, също се представят с повишен риск. Депресията засяга всички възрасти - от детска до напреднала. Но все пак тя е най-често срещана при лица между 18 и 45 години.
Какви са най-честите симптоми?
Често първият белег на депресията е промяна в обичайното настроение, а именно загуба на интерес към харесвани преди занимания, поява на смущения на съня и апетита.
Депресивният човек изпитва силна и постоянна тъга, има песимистични мисли, губи интерес към заобикалящата го среда, като цяло демонстрира небрежност, отпуснатост и понижена способност да организира ежедневието си. Тези симптоми са придружени от ниска себеоценка и могат да доведат до изява на чувство за вина или обида. Понякога внезапно появили се мисли за смъртта могат да прераснат в намерения за самоубийство.
Физическата и интелектуалната дейност са забавени, концентрацията е затруднена, преобладава чувството на умора, намалява сексуалното влечение. Като цяло сънят е нарушен, най-често с ранно сутрешно събуждане.
Нерядко депресията се съпътства от тревожност, израз на която са страхове и лоши предчувствия. Могат да се появят и различни телесни оплаквания като сърцебиене, спазми, световъртеж, главоболие и др.
Съществуват ли подвеждащи симптоми?
При някои пациенти депресията се представя само с телесни симптоми -умора, главоболие, постоянни локализирани или дифузни болки, за които не може да се намери ясна причина и които погрешно могат да бъдат диагностицирани като телесно заболяване. Други пациенти се оплакват от храносмилателни смущения - гадене, сухота в устата, запек. Понякога депресията може да бъде разпозната по раздразнителността, по постоянната тревожност или безпричинно безпокойство. В други случаи преобладават нарушенията на съня. На практика, устойчивостта на симптомите във времето, отражението им върху ежедневните занимания и липсата на подобрение, независимо от хигиенния режим и симптоматичното лечение, трябва да Ви накарат да се усъмните за депресия. Други нейни симптоми лекарят ще потърси чрез подробно събеседване.
Кога е наложително да се проведе консултация?
Депресията е болест в истинския смисъл на думата и е съпроводена от реално съществуващо страдание, което не може да бъде преодоляно с помощта на волята. Безсмислено е да се чака депресията да си „отиде” сама. Необходима е медицинска помощ и колкото по-рано започнат грижата и лечението, толкова по-ефикасни ще са те. Многобройни проучвания сочат, че около 50% от депресивните пациенти остават неразпознати, следователно и без лечение. Важно е да се консултирате с Вашия лекар при промяна в настроението, безпричинно смущение в съня, загуба на интерес към ежедневието, необичайни затруднения при справяне с ежедневните задачи, необясними болки, както и при наличие на оплаквания, продължаващи няколко седмици или повтарящи се регулярно. Понякога всъщност хората от Вашето обкръжение са тези, които забелязват промяната в поведението Ви.
Възможно ли е човек с депресия да оздравее без лечение?
Разбира се, човек с депресия може да оздравее спонтанно. Но това не е сигурно, може да отнеме месеци, дори години и да има много важни последици за личния и професионалния Ви живот Така че на практика депресията не се преодолява, ако не се осигури целенасочен подход.
Първата стъпка към излекуването е консултацията с Вашия лекар. Той може компетентно да постави диагнозата и да Ви предложи лечение.
Кои са средствата за ефикасно лечение на депресията?
Ще разговаряте предимно с Вашия лекуващ лекар, като той ще предложи най-подходящото за Вас терапевтично средство. Лечението на депресията се осъществява по следните основни начини: с медикаменти и с психологически похвати.
Медикаментозното лечение е специфично и се основава на приложението на антидепресанти. Изборът на антидепресант се извършва по няколко критерия. Той е съобразен както със симптомите на депресията (техния интензитет, наличие на съпътстващи заболявания, едновременен прием на други медикаменти), така и със съответните характеристики на медикамента (ефикасност, нежелани реакции). При започване на лечението лекарят може да Ви изпише също транквилант или сънотворно с цел овладяване на тревожността и осигуряване на по-добър сън.
Психологическа подкрепа ще получавате от Вашия лекуващ лекар при всяка консултация.
Психотерапия при специалист, ако личният Ви лекар прецени, че обичайната психологическа подкрепа не е достатъчна.
Най-често лечението на депресията не изисква прием в болница. През първите няколко седмици са необходими редовни посещения при Вашия лекар. Хоспитализацията е оправдана, в случай че лекарят иска по-стриктно наблюдение, и когато за назначаването на антидепресивната терапия е необходимо съобразяването на повече фактори.
Притежават ли антидепресантите странични ефекти?
Подобно на всички медикаменти, антидепресантите също имат странични реакции. Тези реакции са различни за отделните антидепресанти и зависят от индивидуалната чувствителност И все пак измежду най-честите нежелани реакции могат да бъдат назовани запек, сухота в устата, сънливост, световъртеж, наддаване на тегло, сексуални смущения, гадене, главоболие. Възможно е някои странични ефекти да бъдат коригирани посредством други медикаменти или да отзвучат след първите няколко седмици от лечението. В никой случай не бива сами да прекъсвате лечението с антидепресанти, дори когато трудно понасяте страничните ефекти и те нарушават изпълнението на обичайните Ви задължения. Първо трябва да говорите за това с Вашия лекар. Той е човекът, който ще вземе решение, дали да замени антидепресанта с друг, също толкова ефикасен, но с по-малко нежелани ефекти.
Антидепресантите предизвикват ли сексуални смущения? Могат ли те да бъдат коригирани?
Сексуалните смущения често са един от симптомите на депресията. Някои антидепресанти обаче могат да ги засилят или да предизвикат появата им. Следователно известно притеснение от появата на нарушения в сексуалната функция може да повлияе избора на лечение. Трябва да се знае, че тези смущения могат да бъдат преходни, но могат и да съпровождат целия терапевтичен курс. Възможно е в известна степен те да бъдат повлияни чрез адаптиране на дозата, но Вие не се колебайте да говорите за тях с Вашия лекар. Той ще се опита да ги коригира или може да промени антидепресанта, с който Ви лекува, с друг, също ефективен, но без странично повлияване на сексуалната функция.
Може ли да възникне зависимост към лечението с антидепресанти?
Антидепресантите не спадат към веществата, които имат висок потенциал за създаване на зависимост
Въпреки това, намаляването на дозата трябва да става постепенно, за да бъде избегната появата на симптоми като гадене, повръщане, диария, световъртеж, втрисане, тремор, тревожност, раздразнителност, наблюдавани понякога при рязко спиране на антидепресанта.
След колко време се проявява ефектът на антидепресанта?
За да прояви своя ефект, антидепресантът - независимо кой е той - трябва да бъде приеман редовно. При всички случаи действието на антидепресантите не започва веднага и трябва да минат поне две седмици, за да се почувства подобрение в състоянието Ви. Това подобрение е особено подчертано на третата и четвъртата седмица от лечението. Тъгата постепенно отминава, Вие преоткривате удоволствието от заниманията си, сънят се подобрява, апетитът се възвръща.
Колко време трябва да продължи антидепресивната терапия?
Лечението с антидепресант трябва да продължи най-малко четири до шест месеца след изчезване на симптомите на депресия, а понякога и по-дълго, за да бъде постигнато пълно оздравяване. Не съществува риск от приема на антидепресант. В продължение на месеци, докато преждевременното спиране на лечението без знанието на лекар може да доведе отново до проява на симптоми. Трябва да провеждате лечението съвсем редовно, дори ако няколко седмици след започването му се почувствате добре.
Мога ли да продължа да ходя на работа, докато се лекувам?
При тежка депресия лекарят е задължен да Ви освободи от работа, тъй като това дава възможност за по-добро проследяване и лечение на депресията Ви. Когато депресията не е толкова тежка, необходимостта да прекъснете работа подлежи на обсъждане в зависимост от професионалните Ви ангажименти. Всъщност, ако професионалната среда е една от причините за депресията Ви (конфликти в йерархията, работно свръхнатоварване, лоша обстановка), откъсването от тази среда по време на лечението е особено важно. И обратно, ако депресията не е породена от служебни обстоятелства, не е наложително прекъсване на работата. Съществено е да бъде взето под внимание Вашето мнение по този въпрос, особено ако колегите Ви могат да бъдат в помощ при лечението на болестта.
Да споделя ли с познатите си за моята депресия? Какво да им кажа?
Разбира се, Вие ще решите дали да информирате хората от Вашето обкръжение за възникналия депресивен епизод. Изглежда обаче е за предпочитане да говорите за това с вашия партньор, в семейството си, с приятелите си. Така те по-добре ще разберат настоящото Ви поведение и ще са способни да Ви помогнат.
Възвръщането на взаимоотношение на доверие с близките Ви е етап към излекуването на болестта, дори когато от тяхна страна продължава да е налице известно неразбиране. Вие бихте могли да им обясните, че промяната в поведението Ви в момента е свързана с депресия и че ще настъпи подобрение в хода на лечението. Така те ще се отнасят с по-голямо разбиране към Вашата умора и промените в настроението Ви. При нужда и с Ваше съгласие близките Ви могат да се срещнат с лекуващия лекар.
Как Вашите близки могат да Ви помогнат?
Вашите близки могат да Ви подкрепят да потърсите помощ, за да бъде направена оценка на състоянието Ви и да получите адекватно лечение. Те ще бъдат с Вас по време на целия курс на лечение.
Ненатрапчивото присъствие на близките Ви, съчетано с меко окуражаване, би Ви помогнало отново да откриете тези дейности, които са Ви доставяли удоволствие. Важно е те да знаят, че депресията не се дължи на слабост на характера и не означава мързел. Това е лечимо състояние, което има начало и край.
Може ли депресията да бъде излекувана?
Депресията е лечимо заболяване. Както вече споменахме, депресията може да бъде излекувана посредством лечение в продължение на няколко месеца, през които редовният прием на антидепресанта продължава дори след изчезване на симптомите.
Следователно депресията има начало и край в случай на адекватен медицински контрол.
