Каква е разпространеността на шизофренията?
Повечето епидемиологични изследвани показват, че приблизително 1% от хората развиват в някакъв момент от живота си шизофрения (т. нар. пожизнен болестен риск). Моментната болестност обикновено е по-малка и в повечето проучвания тя рядко надхвърля 0,5%. Съотнесена към населението на България, последната цифра означава, че понастоящем пациентите от шизофрения в България са около 40 000 души. Разпространеността на заболяването сред мъжете и жените е еднаква. Обикновено шизофренията се развива в юношеска или млада възраст, най-често във второто или третото десетилетие на живота.
Какви са проявите на болестта?
Шизофренията представлява заболяване на мозъка, което засяга основни психични функции, които дават на здравия човек усещане за индивидуалност, неповторимост и автономност. Най-интимни мисли, чувства и действия често се преживяват като узнавани или предизвикани от околните по свръхестествен начин. Заболяването често предизвиква отклонения в поведението и нарушава нормалното социално функциониране на засегнатите от него. Най-честите симптоми на шизофренията по време на острата фаза на болестта са налудностите и халюцинациите. Налудностите се срещат при 90% от пациентите и те са най-честия симптом.
Какво представляват налудностите?
Налудностите представляват погрешни убеждения, които не се основават на житейския опит или на други доказателства и са в противоречие с известните природни закони и факти, установени от науката. Т.е. налудностите са ирационални убеждения. По своята природа те представляват допускания, които за пациентите са се превърнали в твърди убеждения, без да са били потвърдни с надеждни факти и доказателства. Налудностите нямат никакви основания в реалността и не могат да се повлияват от доводите на здравия разум, т.е. пациентите не могат да бъдат разубедени. Важно условие едно ирационално убеждение да се квалифицира като налудност, т.е. като симптом на психична болест, е то да бъда много необичайно и странно за културалната общност, от която произхожда болния. С други думи, налудностите представляват погрешни убеждения, които имат абсурдно съдържание, т.е. звучат невероятно и се определят като невъзможни в културата, към която принадлежи пациента.
Съдържанието на налудностите не е специфично за болестта и много зависи от културата, от която произхожда пациента, както и от неговата лична житейска история. Конкретното съдържание на налудностите може да бъде най-разнообразно и единствените ограничения са тези на човешкото въображение. В хода на развитието на човешката цивилизация, налудните убеждения у пациентите с шизофрения непрекъснато са се променяли в съдържателен аспект, чрез включване на съвременните научни открития и технологични постижения и преплитането им с архаични вярвания.
Най-честите налудности при шизофренията са налудностите за преследване (параноидни налудности) и за въздействие от разстояние. Типичен пример за налудно вярване е непоколебимото убеждение за облъчване с космически лъчи от извънземни или убеждението, че собствените мисли се узнават или пък се „влагат” чужди мисли в собственото съзнание от разстояние с помощта на специална техника или от хора със специални телепатични умения, или пък убеждение, че тялото и собствените действия са контролирани от външна свръхестествена сила. В ранния период на формиране на налудностите за преследване пациентите могат да имат дифузно преживяване за застрашеност или да усещат, че ежедневни, обичайни ситуации имат особен, обикновено зловещ смисъл, предназначен единствено за тях, започват да възприемат реалността като странно променена, различна, необичайна. Тези усещания са причина пациентите да развиват налудни вярвания, че определени събития са инсценирани, че сегменти от реалния свят са променени или дори подменени с техни подобия (като декори от сцена) с цел да бъдат заблудени, подведени или манипулирани от невидими зложелатели и врагове. Това усещане може да се проектира дори и върху хората от най-близкото обкръжение - родителите, например, могат да се възприемат като подменени - на външен вид същите, но усещани от пациентите като други, съвършено различни същества. Пациентите могат да се преживяват като съсредоточие на всички събития около тях и да ги интерпретират себеотносно (например, възприемат случайните погледи на минувачите като насмешливи или зли), т.е. откриват необичаен, себеотносен смисъл в индиферентни събития и явления. По-късно тези усещания и преживявания се оформят и изкристализират в систематизирани налудности за преследване.
Какво представляват халюцинациите?
Халюцинациите представляват лъжливо сетивно възприятие, т.е. преживяване за възприятие без да е налице дразнител или източник на това усещане. В този смисъл халюцинациите представляват погрешно възприемане на реалността. Типичен пример за халюцинация е „чуването” на звуци или говор без да има източник на тези звуци в близост до болния. Усещането може да бъде толкова живо и да наподобява толкова силно истинското възприятие, че пациентите се обръщат за да видят източника на звука или говора. Ето защо при поява на халюцинаторно възприятие първата реакция обикновено е реакция на недоумение, тъй като източника на възприятието не може да бъде идентифициран според първоначалното очакване на пациентите. По-късно пациентите развиват различни налудни интерпретации на това разминаване с реалността. Освен слухови, халюцинаторни възприятия може да има във всяка една сетивна област. Така например халюцинациите могат да бъдат зрителни, когато пациентите „виждат” образи или обекти, които не съществуват във физическата реалност на непосредственото им обкръжение или могат да усещат миризми, без да има източник на тези миризми; могат да имат усещане за докосване, без да има физически дразнител на кожата и т.н.
Най-честите халюцинации са слуховите халюцинации и те представляват един от най-честите симптоми при шизофрения. Когато слуховите халюцинации са много силни, поведението на пациентите се променя по характерен начин - те могат да се опитват да открият източника на звуците или гласовете, да разговарят с невидимите си събеседници, да си запушват ушите, ако съдържанието на халюцинациите е неприятно или да се усмихват, ако съдържанието им е приятно. Много типично е едновременното наличие на два вида халюцинации - едните с приятно, а другите с неприятно съдържание, едните съветват и напътстват, а другите ругаят и заплашват болния. Тези халюцинации са причина за генериране на много високо ниво на тревожност и обърканост у пациентите. Понякога халюцинациите могат да имат императивен характер - пациентите чуват гласове, които им нареждат какво трябва да направят. В по-леките случаи пациентите успяват да им се противопоставят, а в по-тежките те се чувстват неспособни на това. Ето защо този тип халюцинации представляват едни от най-тежките симптоми - в тези случаи, под влияние на халюцинациите, пациентите могат да извършат нещо опасно или дори да посегнат на живота си. Макар и чести, слуховите халюцинации не са задължителни за поставяне на диагнозата. Приблизително половината от пациентите с шизофрения нямат слухови халюцинации. Далеч по-редки са зрителните халюцинации (срещат се приблизително в 15% от пациентите). Още по-редки са обонятелните, тактилните и телесните халюцинации (напр. усещане на трептене, на вибрации, на преминаване на електричество през тялото, на горене на мозъка, на размекване на костите, на смаляване или уголемяване на части от тялото и др. Обикновено тези лъжливи усещания, винаги са съпроводени с повече или по-малко странни налудности, които пациентите развиват в стремежа си да си обяснят естеството на тези усещания.
Какви са другите симптоми при шизофрения?
Емоционалните разстройства са често срещани при пациентите с шизофрения. Една част от тях са неспецифични и се срещат при много други психични разстройства, а други са относително по-характерни за болестта. От неспецифичните емоционални разстройства на първо място е преживяването на силен патологичен страх. Това е страх, който не е породен от опасно събитие, а е резултат на необичайните, странни усещания, които пациентите имат и от погрешни интерпретации, които пациентите правят в усилието да си обяснят случващото се с тях. Друг чест емоционален проблем при пациентите от шизофрения е депресивното настроение; то често възниква като естествена психологическа реакция на осъзнаването на болестта след отзвучаване на острия пристъп. Отчаянието и преживяването за безперспективност, респ. неизлечимост, са една от причините за честите опити за самоубийство сред пациентите от шизофрения. Сред относително по-специфичните емоционални разстройства се откроява емоционална несъответност. При нея пациентите имат емоционална реакция, която е дълбоко несъзвучна с вътрешните им преживявания или със стимулите от средата. Например пациентите могат да се усмихват без да има никаква видима причина за това, а запитани дали изпитват удоволствие в момента, те отговарят отрицателно или дори, че изпитват противоположна емоция на проявената, напр. страх. Често в такива моменти е много трудно, дори невъзможно, да се установи емоционална връзка с пациентите.
Разстроеното мислене е друг чест симптом при шизофрения. Вече стана дума за налудностите. Освен тях, разстройствата в мисленето могат де се проявят под формата на объркани, нелогични (несвързани) изказвания. Често объркаността в мисленето е толкова силна, че околните не могат да доловят никаква логика в изказванията на пациентите.
Кататонията е специфично разстройство, което се среща в относително малък процент от пациентите от шизофрения. Най-често тя се проявява с мускулна скованост и неподвижна поза, пациентите не реагират на дразнителите от външния свят, не отговарят на запитванията, лицеизразът им е застинал и с тях не може да се установи контакт. В тежките състояния пациентите престават да се хранят и дори да пият вода. В тази крайна форма състоянието се нарича кататонен ступор. В една част от случаите на ступор пациентите чуват и възприемат случващото се около тях, но не могат да реагират. Това състояние е особено мъчително за пациентите. В друга част от случаите пациентите са погълнати изцяло от патологичните си преживявания (интензивни халюцинации) и цялото им внимание е насочено навътре в тях. Кататонният ступор представлява спешно състояние и винаги налага интензивно лечение в специализирано лечебно заведение. Това е свързано на първо място с отказа на пациентите в състояние на ступор да приемат вода и храна през устата.
Какво преживяват пациентите от шизофрения?
Шизофренията причинява огромно страдание на засегнатите от нея индивиди. В преобладаващия процент от случаите, пациентите от шизофрения изпитват силни страхове. Най-често тези страхове са свързани с преживяването за преследване или негативно въздействие от разстояние, както и страх от загуба на контрол върху собствените чувства, мисли и поведение. Нерядко страдащите от шизофрения имат дифузното усещане, че нещо фатално и необяснимо ще ги сполети в следващия момент, че ще престанат да съществуват, ще изчезнат, ще се разпаднат. Това усещане предизвиква дълбок, първичен, екзистенциален страх, който може да прерасне в паника, респ. в дезорганизирано поведение. Често пациентите са убедени, че различни хора или невидими сили се опитват да ги унищожат. Тези убеждения се формират от пациентите в опита им да си обяснят особените усещания, които изпитват.
Понякога, когато страданието стане непоносимо, част от пациентите прибягват до крайни действия. Някои от пациентите правят опити за самоубийство за да се избавят от непоносимите мъки. Други се опитват да избягат от „преследвачите“ си, напускат дома си без да съобщят местонахождението си и могат дълго време да бъдат в неизвестност за близките си. Трети предприемат действия за самозащита, като подават оплаквания до различни институции, а понякога, в отчаянието си, прибягват да агресия спрямо хората, набедени от тях за техни преследвачи. Една част от пациентите имат поведение, което може да бъде квалифицирано като опасно за тях самите или за другите, което е резултат от императивни слухови халюцинации. Това са лъжливи слухови възприятия на гласове, които заповядват на пациентите да извършат определени действия. В преобладаващия брой от случаите, пациентите съумяват да се противопоставят на тези императивни изисквания. В някои случаи обаче, пациентите загубват способността си да контролират действията си, чувстват се така, сякаш невидима сила е обсебила тялото им и манипулира действията им. В такива случаи е препоръчително пациентите да бъдат настанени в специализирано отделение, където да получат своевременно и адекватно лечение.
Въпреки широко разпространеното мнение, че пациентите от шизофрения са опасни за околните, по-скоро е вярно тъкмо обратното - пациентите от шизофрения са по-скоро опасни за себе си. Приблизително 50% от пациентите с шизофрения правят опит за самоубийство поне веднъж в живота си, а между 10% и 15% от пациентите умират в резултат на успешен опит за самоубийство. Няма друго заболяване, при което рискът от самоубийство да е толкова голям, колкото при шизофрения.
Какви са първите признаци на болестта?
Тъй като болестта обикновено се проявява за първи път в юношеска възраст, понякога е трудно началните й симптоми да бъдат отграничени от отклонения в поведението, свързани с кризата на пубертета. Някои от първите прояви на заболяването, преди то да се е проявило в характерния си клиничен облик, могат да бъдат: нарушено внимание, разсеяност и намалена концентрация, намалена инициативност и спонтанност, ограничаване на интересите и дейностите в свободното време, липса на мотивация, изолиране и прекарване на голяма част от времето сам, преустановяване на контактите с приятели и съученици, понижено настроение, нарушения на съня, намаляване на успеха в училище и/или увеличаване на отсъствията от училище, занемаряване на грижата за външния си вид или прекалено вглеждане и безпокойство за външния си вид или за здравето си, загуба на доверие в приятелите, прекомерна мнителност и себеотносност по отношение мотивите и намеренията на околните, тревожност, необяснима раздразнителност, избухливост или импулсивно поведение, объркани мисли и изказвания, странни преживявания и идеи, придаване на необичайно значение и смисъл на действията на другите или на собствените постъпки, стереотипно поведение или мислене, странни ритуали, гримаси или натрапливости, нарушено абстрактно мислене или разбиране и използване на метафори. Обикновено промяната в поведението се забелязва първо от родителите, близките, учителите или приятелите, които установяват промяна в отношенията и общуването с юношата, като тази промяна не може или трудно може да се обясни с определени житейски обстоятелства.
Какви са предвестниците на обостряне на заболяването?
В повечето случаи шизофренията протича с епизоди на влошаване (рецидиви) и епизоди на подобрение (ремисии). Също така, в повечето случаи влошаванията настъпват постепенно - в рамките на няколко дни или седмици състоянието постепенно се влошава, докато накрая болестните преживявания започват да се проявява и в поведението на болния. Обикновено това са моментите, когато се търси лекарска помощ. Когато обаче вече е настъпило изразено влошаване, лечението обикновено е по-трудно, изисква повече време, мобилизиране ресурсите на повече хора, а понякога се налага и настаняване в болница за овладяване на острото състояние. Когато пациентите вече са преживели един или повече епизода на влошаване, те могат сами да открият, че кризата се предшества от по-леки симптоми, които се наричат предвестници. Такива предвестници, например представляват нарушения на съня, повишена напрегнатост или раздразнителност, засилена подозрителност по отношение на околните, злоупотребата с кафе или цигари и др. Важно е всеки пациент да идентифицира онези усещания, които са предшествали влошаването на заболяването, защото това би му позволило да предприеме своевременно мерки, които биха намалили риска от рецидив. Тези мерки обикновено включват по-чести консултации с психиатър, оптимизиране на лечебната схема или промяна в средата за кратък период от време.
Какви са причините за шизофренията?
Все още съвременната наука не е успяла да открие причините за развитието на болестта. Въпреки това, в овладяването на симптомите на шизофренията през последните две десетилетия беше постигнат значителен напредък. Така практическите успехи при лечението на шизофрения, постигнати по емпиричен път, изпревариха значително научните постижения в областта на откриването на механизмите за възникването и развитието на това заболяване.
Наследствена ли е шизофренията?
Научните изследвания показват, че шизофренията не е типично наследствено заболяване. Счита се, че не се унаследява болестта, а предразположеността към нея. Т.е. децата на пациентите от шизофрения унаследяват повишена уязвимост към неспецифични фактори на средата с негативно влияние (стрес), които, ако са налице, могат да благоприятстват отключването на болестта. За съжаление тези фактори все още не са установени достатъчно категорично. Ако един болен от шизофрения човек създаде семейство, вероятността децата му да развият шизофрения е 12%. Ако и двамата родители са болни от шизофрения, рискът децата им да отключат заболяването в някой момент от живота си нараства на повече от 25%. Ето защо пациентите от шизофрения не бива да бъдат ограничавани в стремежа си да създават семейство и деца. Единственото разумно условие, което трябва да бъде поставяно, е наличието на пълноценна ремисия, което би им позволило да изпълнят адекватно ролята си на родители. Наличието на симптоми е обстоятелство, което би нарушило сериозно способността им да родителстват пълноценно и да отгледат здрави и хармонично развити деца. Етично задължение на хората, боледуващи от шизофрения, е да информират бъдещите си брачни партньори за наличието на заболяване и за риска от развитие на болестта в поколението им.
Какви са последиците от заболяването?
Последици, свързани с развитието на самото заболяване
Протичането на шизофренията в никакъв случай не е неизбежно хронично и не води задължително до упадък във функционирането. Приблизително 25% от заболелите се възстановяват напълно след прекаран първи психотичен епизод, който остава и единствен. В около 50% от случаите заболяването протича с повтарящи се епизоди на влошавания, като в интервалите между тях се наблюдава възстановяване в една или друга степен. Когато заболяването приеме хронично протичане, то може да доведе до т.нар. резидуално или изходно състояние. Това състояние се наблюдава в по-късните стадии от развитието на заболяването, обикновено след дългогодишно боледуване. За описание на проявите на това състояние, специалистите често използват термина „негативни симптоми“, с който се обозначават проявите на дефицит в психичнито и социално функциониране. Негативните симптоми включват: апатия или липса на адекватна емоционална реакция, безразличие и емоционално охладняване, бедна мимика и жестикулация, пасивност, ограничена инициативност и спонтанност, себевглъбеност и нежелание за общуване, загуба на интереси, бедност на речта, нарушено абстрактно мислене, занемаряване на грижите за външния вид и хигиена.
Последици, свързани с негативното отношение на околните
Една от най-неприятните последици на шизофренията не е свързана със самата болест, а с негативното отношение от страна на околните към боледуващите от шизофрения. Често пациентите стават жертва на предразсъдъци от страна на обществото. Голяма част от хората асоциират шизофренията с непредсказуемост и агресивно поведение. И макар че понякога подобни поведенчески отклонения се наблюдават по време на обостряне на заболяването, голямата част от пациентите от шизофрения са тихи, затворени в себе си и дистанцирани от обществения живот. Независимо от това, те често са отбягвани от познатите, съседите и дори от близките си роднини, тъкмо поради предубеденото отношение спрямо тях. Това приписване на негативни качества върху определена група от обществото, се обозначава с термина стигма. Стигмата по отношение на пациентите от шизофрения е силна и сама по себе си инвалидизира засегнатите от болестта, тъй като негативните нагласи по отношение на пациентите възпрепятства тяхната социална реализация. Те са системно пренебрегвани, отритвани, заклеймявани. Тези негативни нагласи се събуждат за живот всеки път, когато пациентите, по един или друг повод, информират околните, че страдат или са страдали от шизофрения. Думата шизофрения се възприема от околните, а и от самите страдащи като позорно клеймо. Нерядко хората използват думата шизофрения за да заклеймят и дисквалифицират даден човек, когото не разбират. Ето защо пациентите се срамуват от своята диагноза, опитват се да я запазят в тайна, а често отричат дори пред себе си, че са болни. Това явление има много негативни последици, най-опасната сред които е нежеланието да се потърси специализирана лекарска помощ или да се провежда лечение поради страх, че ще се разкрие тайната на болестта им.
Могат ли пациентите от шизофрения да работят?
Да. Шизофренията почти никога не отнема пълния капацитет на пациентите да се трудят. Възможно е обаче, те да не са в състояние да извършват работа под силно емоционално натоварване, например в много динамична и стресогенна среда. Може да се окаже, че работа, свързана с ясни и стабилни задачи и операции, в дружелюбно обкръжение, е по-подходяща. Работа, свързана с интензивни комуникации или в много динамична, напрегната или враждебна среда, може да доведе до нарастване на емоционалното напрежение, а оттам и до обостряне на заболяването. Преценката за това, коя работа е подходяща за всеки отделен болен и коя не е подходяща, се прави от ТЕЛК.
Работодателите трябва да са по-гъвкави в разписанието на длъжностната характеристика на служителите с това заболяване. Може да е по-целесъобразно назначаване на непълен работен ден или осигуряване на гъвкав график за ползване на годишния отпуск. Друга възможност е назначаване на наставник, който да обучава, подкрепя и окуражава служителя с шизофрения за по-дълъг период от време от колкото обичайно е прието. Това, което пациентите трябва да направят при търсене и започване на работа е да информират работодателя за заболяването си за да може той да предприеме необходимите мерки и да създаде подходящи условия за труд. И макар голяма част от работодателите също да имат предубедено и дискриминационно отношение към страдащите от шизофрения, криенето и пазенето в тайна на заболяването създава предпоставки за обостряне на заболяването поради назначаване на неподходяща работа или при неподходящи условия, което само по себе си може да затвърди негативните нагласи и убеждения на работодателите. Ето защо пазенето в тайна на заболяването може да осигури по-лесно започване на работа, но в дългосрочен план то по-скоро вреди, отколкото да помага, като вредата от това се разпростира върху всички болни от шизофрения.
Лечима ли е шизофренията?
Да. Шизофренията е лечимо заболяване. Съвременната клинична психиатрия разполага с високоефективни и безопасни медикаменти за облекчаване симптомите на шизофренията. Широко използваните в миналото класически методи на лечение (като инсулинкоматозното лечение, например), на практика вече напълно са изоставени. Силно ограничено е прилагането и на електроконвулсивното лечение, въпреки че то остава средство на избор при определени форми на заболяването. Поради обстоятелството, все още не е известна причината за отключването и развитието на шизофренията, не съществува радикално лечение на болестта. Ето защо съществува тенденция понятието лечение да се заменя с понятието контролиране или облекчаване на симптомите.
Възможностите за медикаментозно контролиране на симптомите непрекъснато нарастват. Лекарствата, които се използват за лечение на симптомите на шизофрения се наричат антипсихотици. От началото на 90-те години насам непрекъснато се разработват и пускат на пазара нови медикаменти, които се отличават със своята по-висока ефективност и безопасност, в сравнение с класическите медикаменти, използвани за лечение на шизофрения. Тези медикаменти от ново поколение се обозначават с общото название атипични или нови антипсихотици. Атипичните антипсихотици са подходящи както за овладяване на симптомите по време на обостряне на заболяването, така и за предотвратяване на последващи влошавания (рецидиви), а също и за дългосрочно контролиране на симптомите (поддържащо лечение). Изследванията показват, че някои от новите антипсихотици са ефективни и по отношение на негативните симптоми в резидуалните стадии на заболяването.
Освен медикаментозното лечение, важна и неразделна част от индивидуалния лечебен план представляват психологическата подкрепа, включването в различни програми за психосоциална рехабилитация, психологическото консултиране и психообучение, когнитивната психотерапия, както и оказването на подкрепа на семействата на пациентите. Често интервенции, свързани с подкрепа за осигуряване на подходяща работа или друга възможност за пълноценно участие в живота на общността, могат да играят ключово значение за пълноценното възстановяване на пациентите. Крайната цел на лечението при шизофрения никога не бива да се ограничава само с отстраняването или намаляването на психотичните симптоми (налудностите, халюцинациите, обърканото мислене и др. То следва да бъде насочено към възстановяване на социалното функциониране на пациентите до ниво, максимално близко до предболестното, а също така постигане на висока удовлетвореност и качество на живот. Инструментът за реализиране на тази част от лечението се нарича обобщено психосоциална рехабилитация. Тя включва различни дейности, насочени към удовлетворяване на основни потребности на пациентите, свързани с осигуряване на достатъчен доход, предоставяне на възможности и подкрепа за адекватна трудова заетост, осигуряване на подходящо жилище, възможност за пълноценно социално участие, обучение в различни умения и лично развитие и други.
Важна предпоставка за успешното лечение на заболяването е изграждане на връзка на доверие с пациента. Доверието се гради на основата на преживяването за разбиране, зачитане и оказване на подкрепата от страна на помагащите професионалисти и близките. За да могат пациентите от шизофрения по-активно да търсят специализирана психиатрична помощ, без да се срамуват от това, е необходимо да се промени нагласата на цялото общество към страдащите от това заболяване.
Колко време трябва да продължи лечението?
Повечето специалисти и изследователи препоръчват медикаментозното лечение след първи психотичен епизод да продължи минимум 1 година. След втори психотичен епизод този срок нараства на 5 години, а след трети епизод лечението трябва да продължи доживот. Установено е, че значителна част от пациентите преустановяват преждевременно назначеното им лечение или не взимат редовно лекарствата си. Този вид поведение се обозначава като лошо съдействие на лечението. Това е една от причините за по-тежкото протичане на заболяването. Ето защо трябва да се обръща сериозно внимание на нагласите, с които пациентите приемат препоръките за продължително медикаментозно лечение. Често тези нагласи са негативни и са свързани с ирационални очаквания за привикване или развиване на зависимост към назначените медикаменти. Важно е да се знае, че към антипсихотиците не се развива привикване.
Съвети към пациентите!
Една от причините за лошото съдействие към лечението може да бъде наличието на странични ефекти от приеманите лекарства или липсата на удовлетворителен ефект от лечението. Ако това се случи или имате оплаквания, които свързвате с приеманите лекарства, консултирайте се с Вашия лекуващ психиатър - той може да Ви препоръча една или повече от следните стратегии:
- промяна на дозата на медикамента
- промяна на схемата на приемане на лекарството в денонощието
- замяна на медикамента с друг
- добавяне на втори медикамент, който да неутрализира нежеланите ефекти или да засили лечебния ефект на основното лекарство.
Използвайте срещите си с лекуващия психиатър за да задавате всякакви въпроси, свързани с назначеното Ви лечение. Вие можете да контролирате симптомите на Вашето заболяване с медикаменти толкова по-успешно, колкото по-добре сте информирани за действието на назначените Ви лекарствата. Никога не предприемайте промяна в назначеното Ви лечение без да сте се консултирали със специалист и без да сте изчерпателно информирани за възможните последици и рискове от такава промяна. Търсете информация и в Интернет. Ако имате продължаващи съмнения в съветите на Вашия лекуващ лекар, потърсете второ, независимо мнение от друг лекар.
Съвети към близките на пациентите!
Пациентите понякога може да се нуждаят от помощ при провеждане на тяхното лечение, например да бъдат подсещани за приема на лекарствата си. За да бъдете ефективни в усилието си да помагате, нужно е да спазвате няколко основни правила.
Ето някои от тях:
Винаги питайте Вашия болен родственик дали има нужда от помощ преди да сте предприели каквото и да било в името на неговото благополучие. И най-добрите намерения могат да бъдат възприети като неправомерно навлизане в личното пространство (като психологическо насилие!) и незачитане, ако не сте получили предварително съгласието на пациента за това. Когато информирате пациентите за намеренията си, които смятате да предприемете по отношение на тях, можете да получите съгласие за това и по мълчалив начин (отсъствието на активен отказ и противопоставяне може да бъде израз на съгласие за получаване на помощ). Ако не сте получили съгласие закономерно очаквайте противопоставяне и въвличане в конфликт.
Никога не лекувайте тайно вашите близки - не им слагайте лекарства тайно в храната или напитките. Дори да се подобрят от такова лечение, пациентите са лишени от възможността да разберат, че подобрението в състоянието им не е случайно, а се дължи на въздействието на лекарството. Така, при следващ епизод на влошаване пациентите ще отказват медикаментозно лечение с аргумента, че предишното обостряне на заболяването е отзвучало без лекарства. Макар че този начин на лечение избягва конфронтирането с пациентите и постига добри краткосрочни резултати, в дългосрочен аспект той е изключително вреден за пациентите, тъй като ги лишава от възможността да придобият умения за самостоятелно контролиране на симптомите чрез адекватно медикаментозно лечение. Ако е налице обостряне на заболяването и болният отказва да се консултира с лекар, обсъдете с психиатър възможните стратегии и подходи за осигуряване на лечение. Задължителното лечение, постановено с решение на независим, упълномощен от закона орган (съда), може да е много по-малко травмиращо за пациентите от последиците от тайното слагане на лекарства в храната.
Помнете, че Вие не сте виновни за заболяването на Вашия близък. Причините за шизофренията не са установени и макар да са правени много изследвания в опит да се установи какво е влиянието на отношенията в семейството за отключване на заболяването, определена закономерност не е открита. Ето защо не си приписвайте „лошо влияние” и не търсете причината в себе си. Заедно с това, промяната в поведението на Вашия близък поради болестта, може да изисква и съответна промяна във Вашето поведение спрямо него. При всички случаи е добре да отправяте ясни и еднозначни послания, да избягвате многозначителността и софизмите в комуникацията си с болния. Бъдете открити и последователни. Не бъдете прекалено настоятелни в изискванията си към пациентите. Ограничете забележките и негативните коментари до възможния минимум. Не се конфронтирайте с налудните убеждения на болния по време на обостряне на заболяването. Винаги когато изисквате нещо от него, например да си пие редовно лекарствата, предлагайте нещо в замяна, например повече лична свобода в други области от живота му. Никога не го упреквайте за странностите в поведението, а само го информирайте за впечатлението, което оставя у вас. Ако поведението му Ви плаши, кажете му го! Не се преструвайте, че всичко е наред, когато очевидно това не е така. Бъдете откровени, загрижени и добронамерени. Интересувайте се в детайли от преживяванията му. Това ще Ви помогне по-добре да го разбирате и ще получите доверие, което е в основата на всяко помагане.
Опитайте се да преодолеете чувството за срам, свързано с болестта на Вашия близък. Помнете, че шизофренията е болест като всяка друга и тя не е признак на лош характер, лошо отглеждане или възпитание. Не се опитвайте да криете болестта от роднините или съседите - рано или късно, в един момент се оказва, че те всички знаят за болестта на Вашия близък, независимо от Вашите усилия да я запазите в тайна. С решението си да криете истината за болестта на Вашия близък от другите, Вие добавяте още един проблем към проблемите, свързани с болестта - да криете истината и да пазите в тайна болестта. А това често изисква немалко усилия. Ако прецените можете да не съобщавате медицинската диагноза, но не скривайте наличието на здравословни проблеми, особено когато болестта се проявява с отклонения в поведението или общуването. Колкото повече хора знаят за страданието на Вашия близък, толкова повече подкрепа може да получи той и цялото Ви семейство в справянето с болестта. Споделяйте вашите тревоги, свързани със здравословното му състояние с ваши близки роднини или приятели. Търсете връзка с други роднини на болни, споделяйте опита си с тях, подкрепяйте се взаимно. Справянето с болестта не е по силите само на един човек. От изключително важно значение е наличието на добронамерено отношение от страна на обкръжението - роднини, съседи, колеги, приятели и други. Криенето и пазенето на болестта в тайна, говоренето за болестта с иносказателност и недомлъвки само мистифицира темата за шизофренията в обществото и пречи за формирането на рационално отношение към пациентите. Това от своя страна сериозно може да затрудни процеса възстановяване на засегнатите от болестта.
